Вонегът

Тъкмо да спра скайпа и гледам Ники е онлайн. Часа е почти полунощ и се разбъбрихме за старите времена когато направихме Аспектрум и бачкахме главно по нощите. За едни италианци. Как да е.

Това, че имаш талант, не означава, че трябва да правиш нещо с него.
Кърт ВОНЕГЪТ, Времетръс

Почти три месеца по - късно

Изтривайки непотребни .txt файлове от десктопа на лаптопа попаднах на пълния списък с имената които бяхме селектирали за Мария или Мичето, както галено и каза един роднина. Публикувам ги без никава редакторска намеса.

Борил
Белослава
Изабела
Мария
Младен
Моника
Mirabella
Adriana
Sofia
Raina
Вагинян
Диван (на дядо Диан и дядо Иван)
Жмунц
Кирил
Маритна

07.11.2009

Когато съпругата на Джордж Карлин починала, Карлин - известният устат комик - написал невероятно изразителна статия - толкова уместна и днес. Ето и част от нея:

Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко.

Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.

Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.

Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща. но не и по-добри неща.

Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем по­вече, но научаваме по-малко. Планираме по­вече, но постигаме по-малко.

Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко.

Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, големите мъже и дребните души, лесните печалби и трудните връзки.

Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи, по-красиви къщи и разбити домове. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, връзките за една нощ и наднорменото тегло и на хапчетата, които правят всичко - възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни.

Време, в което има много на витрината, но малко в склада.

...

Ай' м бек

*не съм сигурен че го написах правилно.
Все тая. Пиша за да се похваля че си купих зимни гуми. Голяма работа ще кажете. Да, голяма е, щото за първи път си купувам четири чисто нови супер яки гуми Vredestein Snowtrack 3. Взех ги от Хеед - 91 и даже платих с карта. Модерна работа.
Ако някой се интересува от размера (а за гумите той има голямо значение) - 195х60х15.

Вижте и снимките, които направих отдавна, но така и не ми остана време да споделя.
Участват:
- единственото ауди което харесвам - новото RS4,
- BMW 5-та серия с небезизвестната задница, за която много хора твърдят че прилича на патешко дупе
- червен Фиат 500, който е най готината малка градска кола.
- още един фиат (баси кво става тука бе?) - изродската Мултипла, която растърси света с грозотата си, но аз я харесвам страшно много! Чудата кола, за голямо семейство. Има 6 отделни седалки разположени в два реда. Много яко. Отвътре е също толкова шантава, колкото и отвън.

Турих нови снимки и на Мария
Пийс енд льов фор еврибади!

Нови неща

Отдавна не съм писал. последния пост е бил на 2 август. тва е нищо в сравнение с последния пост на младежа, който е бил на 20 Окт миналата година.
Така че направо съм си добре.
Много неща се случиха през това време, най важното е, че Мария изкочи от корема на Ани на 16-ти август и в момента я дундуркаме бясно, защото има колики.
Когато човек има дете, трябва да е креативен. Припомням си детски смешки, песни и приказки които обаче нямам търпение да разказвам както са си затова говоря каквото ми дойде на ум. Почти не спим, и вече 4 часа непрекъснат сън ми изглежда нещо наистина супер яко.
Да е жива и здрава дет се вика. Повечето хора казват че прилича на мен. Не знам дали това е добре. Притеснявам се защото имам криви крака. Но пък са слаби. Нищо не е съвършено, въздъхна лисицата. *малкият принц.
Другото ново нещо е фотоапарата който пристигна отвъд голямата вода, и който момчил разкритикува. Аз слава богу не разбирам толква много че да се разочаровам. За мен има всичко нужно за един мега як фотоапарат - голям обектив и много копчета. Супер. Ето и първите снимки. Нямаше нищо кой знае какво за снимане навън, затова снимах магарешки бодили и този тъжен Вартбург комби, който ме върна в детството. (баща ми също караше бял вартбург. Вартбурга е много шумна кола, която бръмчи ето така: дррррън, дрън, дрън, дрън, дрън, дрън, дрън, дрън)

Пичеловка

Нещо не мога да напиша текст смислен. Първо колата я снимах за да покажа на Милен, че може да навре джанти 18' във BMW E46. После обаче се сетих че купето си е предпоставка непълнолетни момичета да изпадат в захлас за кратко време :) - значи перфектната кола за лятната отпуска.
Успех :)

27.07.2009

Реших да си продам колата на части. За някои от вас това не е новина.
Следващата стъпка беше да я бракувам в КАТ. Отидох в КАТ, след като платих пътния данък за 4 години (слава богу само 65лв). Много е ефтино да имаш стара кола. Колкото по стара и с малко конски сили толкова по малко данък. Абсурдно. На хондата данъка е 175 лева. На година. Невероятно но факт. На Милен купето му струва още по скъпо, но той все още не знае колко а и каза, че не му пука. :)

В КАТ обаче ми поискаха бележката за платения данък - значи все още нямат обединена система за да видят платил ли съм си данъка на колата или не. Мина всичко бързо и безпроблемно, метнах се на колата да си ходя и изведнъж ми светна - щом в КАТ не знаят дали съм си платил данъка, в данъчното няма да знаят че съм си бракувал колата и ще продължат да ми искат данък. Газ до данъчното. Обедна почивка. 20 минути чакане. 5 минути от работното време минава, вратата все още е заключена. 10 минути. Изнервям се.
Излиза главната нещо си и ме поглежда. По зъбите и има следи от зелеви сърми.
(Тя) Ти за какво си?
(Аз): Ами за да спрете да ми начислявате данък на колата която бракувах току-що.
(Тя): Трябва ми договора за покупко продажба.
(Аз): Не не ви трябва договор защото колата практически не съществува като движещо превозно средство. В момента е само купчина желязо мога да ида да я дам за скраб във всеки един момент. Ето ви талона на колата.
(Тя): (Сумтене) Добре, трявба да направим копие от талона.
Подавам и го.
(Тя): (вика) - не, вие трвябва да направите копие на талона.
(Аз): Къде ви е ксерокса?
(Тя): Нямаме.
Мълчание...
Три преки по надолу намерих.
Връщам се и влизам във стаята.
7 души и маса два метра дълга (поне). Изобилие от сиренца, и манджички. Явно обяда ще е дълъг. Понеже устата и беше пълна ми посочи с ръка в дясно. Отместих поглед и видях едно единствено незабележимо гише и зад него едно незабележимо момиче.
Единствения любезен човек в тази стая.
Конфузно накрая ми подаде листче, сякаш изрязано от вестникарска хартия (имаха многотакива, предварително подготвени), с думите:
- Тя нашата система понеже е стара, може догодина да ви излезе пак данък на колата... Ама вие си пазете това листче и елате с него ако се случи.
Този 'документ', можех да си го напиша и у нас. Няма подпис, печат. Написан е на обикновенна хартия с обикновенн химикал.
Прибрах го прилежно.

Insight

Дръж враговете си близко като им сложиш линк на сайта си.
*Петя

Off topic

Ожених се преди два дни, за втори път.
Почнах да си представям даже, че ще стана като Дийн Мориарти от "По пътя", любимия ми герой, който по едно време беше три пъти женен и два пъти развеждан и живееше със втората си жена :)
В камерен състав се събрахме в "Жадната ламя" или както Бъкси и вика "Ламята Спаска" за да отпразнуваме събитието. На всички които не бяха поканени, ще кажа, потърпете, до месец очакваме Човека, който протяга лакти и пети в корема на Ани и за който лекарите твърдят че е момиче да пристигне и тогава ще имате възможност да пием и ядем заедно.
За любопитните - снимки има в албума на Ани
Наздраве и да сме живи и здрави!

Mustang II

Да изчезнеш за 60 секунди. Елинор.
Колата легенда през 60-те която всеки американец иска да има. Мощна, бърза и красива, колата мечта. Всички американски производители тръгват да я копират. 10 години по-късно, през 76-та нещата вече не са така блестящи. Заради петролната криза никой вече не купува американските шосейни крайцери. Втората версия на Мустанг-а е на базата на Ford Pinto - кола която е най-известна с това че ако някой ви натресе отзад, избухва.

Има емблема с мустанг отпред, както в добрите стари времена. Най наточените варианти са Cobra II и King Cobra (1978). Най-големия мотор е 5 литров, да 5!, който обаче произвежда мизерните дори за онова време 140 коня.

Каквото и да написах отгоре, мустанга изглежда впечаляващо, паркиран на затънтената софийска улица. И е тъжно даже че е със завито с парцал табло, напукан заден спойлер и олюпена боя тук там. Тази кола заслужава поне гараж...

Хонда

Всички мотори, които изглеждат по този начин за мен са Харли. Както и всички кучета, порода Коли, се казват "Ласи".
Иначе мотора има от всичко по много, най-вече кич. Екстри: заешки опашки (два броя), гъста брада и мустаци, череп на каската, косми по гърба :)

Легендата

Боядисана в тези цветове, тази Tоyota Celica ме накара да се върна в къщи, да си взема фотоапарата за да я снимам. Бях съвсем наясно че не е феноменалния рали автомобил Toyota Celica Turbo 4WD ST185, който воден от Карлос Сайнц мачкаше наред няколко години всички във Световния Рали Шампионат. Обаче на цветове го докарва, само липсват надписите "Castrol". Поредното готино купе, вече на 16 години. Трябва да си болен фен на марката за да си купиш точно такава. Със сигурност я предпочитам пред последното издание на Celica, което е много ръбесто и не ме кефи изобщо. Толкова е ръбата че се продава специален боди кит, който я прави да изглежда като Лаборджини Мурсиелаго. Мноо зле.

Cooper S - нощна фотосесия

След като гледахме The Boat That Rocked снощи, както се прибирах във страхотно настроение към вкъщи и попаднах на ето този Mini Cooper S. "S" - ката ще я познаете веднага по дупката на предния капак, отстрани има издайнически червени букви "S", ауспуха отзад е двоен и е по средата.
Управлява се великолепно, двигателя е страхотен, минус е високата цена и твърде пластмасовия за моя вкус интериор, напомнящ ми годините когато с треперещи пръсти сглобявах играчките от така наречените "корекомски яйца". Което не значи, че е лошо направен.

Колата се прави от BMW и много хора, които харесват класическото Мини смятат че не струва. Ако я покарат, има шанс да си сменят мнението. Дизайна за мен е страхотен и след колата продължават да се обръщат глави. За разлика от напълно провалилата се идея на VW да възроди легендата, наречена у нас "костенурка", като напъха Голф 4 във пластмасова коруба, смущаващо напомняща леген, обърнат с дъното нагоре.

В резюме: турбо мотор със 175 коня, (0-100 км: 6.7 секунди), масимална скорост (230 км/ч)
Какво повече - БМВ Мини рулез!

Спортното купе

Acura RSX - едно от най добрите спортни купета, при това на прекрасна цена. С предно предаване, 160 коня под капака и 6 степенна ръчна скоростна кутия. При по-наточената версия, Type S, конете са 200, а прекъсвача удря на 8300 rpm. Побеждава два сезона (2005 и 2006) във BTCC и присъства две години подред във 10 Best list на Car and Driver magazine. Печели и други награди, като се бори със Celica GT-S, Eclipse GTS, Hyundai Tiburon GT V6 (у нас познат като Coupe), VW New Beetle Turbo S.

Сватба

Ето този Buick Special от 1955 беше сватбен автомобил вчера на неизвестна за мен двойка.
В колата спокойно се возят трима отпред, трима отзад и три трупа в багажника.
Двигателите са само V8, този е със 188к.с., а скоростната кутия е двустепенна, автоматична, Dynaflow. Има климатик, серво на волана и радио. Още снимки

Sofia Concourse d’Elegance 2009

Благодарение на Момчил разбрах за събитието - ретро класически автомобили събрани пред Хилтън в един съботен обед. Коментари ще сложа във пикасата под снимките.
Най красивия автомобил там за мен беше ето този Ягуар.

Автосалон - София 2009

Ходихме с Милен на автосалона, един ден след откриването, неделята. Имаше бая народ (особено около Дачия Сандеро :P). Първото нещо което искам да отбележа бе липсата на ключови производители - нямше щандове на БМВ, Ауди, Фолксваген, Нисан. Топ гиър имаха щанд и бяха изпраскали няколко супер коли - изумителния KTM XBOW, карбонов от горе до долу и все едно беше токущо кацнал от Марс. Имаше и два изпращяли Нисана с толкова много лепенки че не се виждаха колите.

С Милен се проявихме като истински експерти и прекарахме по голямата част от времето коментирайки на висок глас, смеейки се, почуквайки, дърпайки и ръгайки всичко което ни попадне, като обръщахме голямо внимание на багажниците на експонатите - във всеки един се завирахме за да видим как е. Даже изтествахме автоматичното затваряне на задната врата Мерцедец МЛ (която е голяма почти колкото вратата на гаража на бъдещия собственик). Дойде ни на ума че като тръгне да се затваря ако си се заблеял и те халоса по тиквата ще стане много забавно, затуй пробвахме дали детектва че има нещо под нея - първо предложих да пробвам с мойта глава, но милен отказа да проведем такъв експеримент и пробвахме с пръст я подряхме - и о чудо - спря, каза три пъти "пи" и се върна нагоре. Смяяятай.

Наградата за най малък багажник печели Тойота IQ - убиеца на Смарт. Има две нормални места и две места за много мънички хора. Изглежда по - смислена от Смарт. Има си врата отзад и може да бръкнеш да си вземеш двете кофички кисело мляко. Предричам че е голям хит.

Имахме специална поръчка да седнем в Дачия Сандеро. Само 13к лева. Кофти пластмаси вътре. Груба тапицерия на седалките. Значи всичко си пасва. Изглежда леко недоизпипана, но имайки предвид цената е идеялна. Багажника обаче е ужасен. Задната 5-та врата е само ламарина. Едва им се е отпусналоа душата да турят един тънък мокет вътре.

Специално за Баксанов съм снимал новото Clio Sport. Също с ужасен интериор, почти като на Дачията :) Обаче със суперски волан. Отвън е готина.

Снимките са тук и са оскъдни поради факта че нямах батерия на фотоапарата. Съзнателно пропуснахме щанда на Пежо. Шевролет бяха изпраскали един жълт - корвет - отпред. Всичко друго при тях е Деу брандирано с един голям плюс.

За вас от мястото на събитието предаваха Симеонов и Николов.

Джа лив, чилдрен!

Поредната нощ в която бачкам. Регето, заедно с френската преса за кафе ме ободряват приятно. Пийс, спете спокойно деца.

Просто чудна песен... Мега!

Робко 01

Сетих се току-що за робота - ръчичка който управлявах когато бях 6-ти клас.

Причината да пиша за него е чисто асоциативна - В. Баксанов каза че бил схванат и се движел като робот. Аз също съм схванат но не му казах. Вместо това му казах да дойде да го размачкам. Забравих да му кажа, че ще му искам пари :P

Уикипедия имат кратка статия за роботчето, а снимката я намерих от ето този сайт който се опитах да прочета но не успях. Сигурно заради цвета на шрифта. Благодарности все пак за снимката на роботчето.

Учудвам се как съм останал със много сантиментални чувства към тази механизирана ръка, която карахме да хваща и премества и пуска разни неща. Нямах търпение да ида в съседното училище (Пейо Яворов) и да прекарам поредния час със ръчичката, пишейки неща на Правеца, които изобщо не разбирах.

Име за човека

Току-що Ани ми изпрати поредния списък с абсурдни имена. Да, вече започнахме да гледаме списъци с имена за детенцето. Казват трябва да сме подготвени с мъжко и дамско име, защото ставали изненади, нищо че толкова е напреднала медицината и правят 3D снимка на мъника.

След поредната порция Спирка, Сталактита, Фирка и т.н. се сетих как преди няколко вечери седяхме пред лаптопа и се скъсахме от смях, четейки списъци с имена.
Ето и личните ми фаворити за идиотски имена
- идиотско мъжко име: Вагинян
- идиотско женско име: Маритна

Whishlist: RS 2000

Яко, ето това е кола, която бих искал да покарам.
Ford Escort RS 2000. Това е единия от двата модела на форд който харесвам, ако имам шанса да го спипам и другия по улиците, ще постна пак.

Специално за всички инжинери които познавам, ето и малко сухи цифри:
1994 куб. см, DOHC 16v, 150 к.с при 6000 об/мин., макс. върт. момент 190 Нютон метра при 4500 об/мин.
Уха. мин, макс, къ-съ. Има и версия 4х4, само за 500 щастливци. Единственото трибуквено съкращение е ABS. През далечната 93'та слагат и предпазна въздушна възглавница за шофьора.
Седалките, разбира се, са от Recaro.

Пърформанс (ексклузивно за Милен) :
макс. спиийд: 213km/h
0-100 км/ч : 8,3s

Не е ултра бърза, но пък е много ефектна. Най ми харесва задното крило, толкова е голямо че може да седнат двама приятели и да се нахранят спокойно върху него, само да не беше толкова нависоко. Може да се ползва за бар-плот. Има и едни издутини на предния капак които са много "мъжки" и също кефят, калниците са с по-широки арки. Още снимки на колата.

Чистене

Преди няколко седмици стана така че от сифона в мазето започна да бълва вода от канализацията и беше луд късмет че баш тогава бях там, за да наблюдавам безучастно как мазето започва да се пълни и смърди. Пичовете от ВиК дойдоха бърже и се оказа че задръстена шахта на улицата прави белята.

Опрайха там каквото и имаше на шахтата, а мен ме оставиха да гледам тъпо локвите по пода.
Тогава вече нямах сили за чистене а и много вонеше затова спешно изнесох всичко което ми се видя ценно (и което не исках да бъде омирисано).

Днеска бе деня да се чисти и аз със почти никакво желание, едва след като изгледах формулата ( тоя Дженсън Бутон пак спечели) тръгнах натам, като утехата беше че Ани и Тимбата дойдоха с мене да не скучая съвсем.
Изринах всичко остана само един накиснат супер стар диван който двама души трудно биха носили, обаче Ани дойде с блестяща идея: Отсреща вика, има едни цигани дето косят трева и имат кон и каруца, иди при тях и кажи че ще им дадеш 20 лв да дойдат да изнесат дивана и да го отнасят на някъде.
Аз изобщо не се вдъхнових, обаче нали трябва да се държа на положение тръгнах. Гледам те едни циганета, викам им айде ше ви дам 10 лв да изнесете един диван. Те обаче печени и викат а не 15 лева, щото за коня 13 и два за нас да се почерпим. Смяяяятай.
Викам аре хубаво идвайте.
Идват те изнасят едната половина на дивана и го мятат на каруцата. Аз в тоя момент решавам да звънна един телефон и опа, няма ми го телефона... Аман де... Беше на стълбите пред входа. На Момчил телефона един вид (един такъв дето прилича на касов апарат) ... Събирам ги и им викам връщайте телефона че ще ви пердаша и те почват оо майка ми да умре баща ми, няма телефон, ей на търси... Ужас аз почвам да се нервя и гледам единия търти да бяга и аз и останалите подир него. Настигнах го на стамболийски и му викам вади всичко от торбите и той почва вади там боклуци дето е събирал ама телефон йок. Другите циганета само се тюхкат ама на мене ми е ясно че ме мятат здраво само дето незнам откъде да ги подхвана. Газ обратно до вкъщи и нещо ми прещрака и взех да има крещя - застанах до каруцата и викам: вижте кво докато не върнете телефона никаде няма да мърдате (мислех си да ги затворя в мазето) и викам коня няма да мръдне от тука. Миг след това ми идва гениалната идея да кажа на Ани, която седи отстрани "Я ми звънни" при което циганетата се рамърдаха живо и единия почна да рови из сеното в каруцата, измъкна телефона... и почна да ми обяснява как оня другия го бил откраднал и некви такива. Уф.
Хепи енд.