Вонегът

Тъкмо да спра скайпа и гледам Ники е онлайн. Часа е почти полунощ и се разбъбрихме за старите времена когато направихме Аспектрум и бачкахме главно по нощите. За едни италианци. Как да е.

Това, че имаш талант, не означава, че трябва да правиш нещо с него.
Кърт ВОНЕГЪТ, Времетръс

Почти три месеца по - късно

Изтривайки непотребни .txt файлове от десктопа на лаптопа попаднах на пълния списък с имената които бяхме селектирали за Мария или Мичето, както галено и каза един роднина. Публикувам ги без никава редакторска намеса.

Борил
Белослава
Изабела
Мария
Младен
Моника
Mirabella
Adriana
Sofia
Raina
Вагинян
Диван (на дядо Диан и дядо Иван)
Жмунц
Кирил
Маритна

07.11.2009

Когато съпругата на Джордж Карлин починала, Карлин - известният устат комик - написал невероятно изразителна статия - толкова уместна и днес. Ето и част от нея:

Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко.

Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.

Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.

Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща. но не и по-добри неща.

Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем по­вече, но научаваме по-малко. Планираме по­вече, но постигаме по-малко.

Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко.

Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, големите мъже и дребните души, лесните печалби и трудните връзки.

Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи, по-красиви къщи и разбити домове. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, връзките за една нощ и наднорменото тегло и на хапчетата, които правят всичко - възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни.

Време, в което има много на витрината, но малко в склада.

...