Отдавна не съм писал. последния пост е бил на 2 август. тва е нищо в сравнение с последния пост на младежа, който е бил на 20 Окт миналата година.
Така че направо съм си добре.
Много неща се случиха през това време, най важното е, че Мария изкочи от корема на Ани на 16-ти август и в момента я дундуркаме бясно, защото има колики.
Когато човек има дете, трябва да е креативен. Припомням си детски смешки, песни и приказки които обаче нямам търпение да разказвам както са си затова говоря каквото ми дойде на ум. Почти не спим, и вече 4 часа непрекъснат сън ми изглежда нещо наистина супер яко.
Да е жива и здрава дет се вика. Повечето хора казват че прилича на мен. Не знам дали това е добре. Притеснявам се защото имам криви крака. Но пък са слаби. Нищо не е съвършено, въздъхна лисицата. *малкият принц.
Другото ново нещо е фотоапарата който пристигна отвъд голямата вода, и който момчил разкритикува. Аз слава богу не разбирам толква много че да се разочаровам. За мен има всичко нужно за един мега як фотоапарат - голям обектив и много копчета. Супер. Ето и първите снимки. Нямаше нищо кой знае какво за снимане навън, затова снимах магарешки бодили и този тъжен Вартбург комби, който ме върна в детството. (баща ми също караше бял вартбург. Вартбурга е много шумна кола, която бръмчи ето така: дррррън, дрън, дрън, дрън, дрън, дрън, дрън, дрън)
