Чистене

Преди няколко седмици стана така че от сифона в мазето започна да бълва вода от канализацията и беше луд късмет че баш тогава бях там, за да наблюдавам безучастно как мазето започва да се пълни и смърди. Пичовете от ВиК дойдоха бърже и се оказа че задръстена шахта на улицата прави белята.

Опрайха там каквото и имаше на шахтата, а мен ме оставиха да гледам тъпо локвите по пода.
Тогава вече нямах сили за чистене а и много вонеше затова спешно изнесох всичко което ми се видя ценно (и което не исках да бъде омирисано).

Днеска бе деня да се чисти и аз със почти никакво желание, едва след като изгледах формулата ( тоя Дженсън Бутон пак спечели) тръгнах натам, като утехата беше че Ани и Тимбата дойдоха с мене да не скучая съвсем.
Изринах всичко остана само един накиснат супер стар диван който двама души трудно биха носили, обаче Ани дойде с блестяща идея: Отсреща вика, има едни цигани дето косят трева и имат кон и каруца, иди при тях и кажи че ще им дадеш 20 лв да дойдат да изнесат дивана и да го отнасят на някъде.
Аз изобщо не се вдъхнових, обаче нали трябва да се държа на положение тръгнах. Гледам те едни циганета, викам им айде ше ви дам 10 лв да изнесете един диван. Те обаче печени и викат а не 15 лева, щото за коня 13 и два за нас да се почерпим. Смяяяятай.
Викам аре хубаво идвайте.
Идват те изнасят едната половина на дивана и го мятат на каруцата. Аз в тоя момент решавам да звънна един телефон и опа, няма ми го телефона... Аман де... Беше на стълбите пред входа. На Момчил телефона един вид (един такъв дето прилича на касов апарат) ... Събирам ги и им викам връщайте телефона че ще ви пердаша и те почват оо майка ми да умре баща ми, няма телефон, ей на търси... Ужас аз почвам да се нервя и гледам единия търти да бяга и аз и останалите подир него. Настигнах го на стамболийски и му викам вади всичко от торбите и той почва вади там боклуци дето е събирал ама телефон йок. Другите циганета само се тюхкат ама на мене ми е ясно че ме мятат здраво само дето незнам откъде да ги подхвана. Газ обратно до вкъщи и нещо ми прещрака и взех да има крещя - застанах до каруцата и викам: вижте кво докато не върнете телефона никаде няма да мърдате (мислех си да ги затворя в мазето) и викам коня няма да мръдне от тука. Миг след това ми идва гениалната идея да кажа на Ани, която седи отстрани "Я ми звънни" при което циганетата се рамърдаха живо и единия почна да рови из сеното в каруцата, измъкна телефона... и почна да ми обяснява как оня другия го бил откраднал и некви такива. Уф.
Хепи енд.