вторник, 30 април 2013 г.

Да сънуваш Боб Марли

Всичко започна с това, че Петя ми даде настъпания си Киндъл, който майка и не ползва, a веднъж като имаш Киндъл, няма начин да не започнеш да четеш. При всяка възможност. Веднага.

Снощи, преди да заспя стигнах на 33% на книгата "Сирените от Титан" на Вонегът. Много хубава книга. На нея именно отдавам факта, че след това сънувах как с Боб Марли сме съученици и ритаме топка на плажа и си правим колиба от дървесни кори.

А той пя през цялото време, докато пали огъня, аз пък се усмихвах.

събота, 27 април 2013 г.

Открихме сезона!

Не сме ходили за лов диви прасета.
Изчакахме търпеливо цялата върволица коли в посока Перник, през хълмовете към Брезник, но истинската ни цел беше село Конска. Странно име има това село, "конска" какво? На този въпрос имам само два отговора: или е муха или фъшкия. Толкова ми е фантазията явно. Така става то, като човек се премести да живее на село.

След краткото лирично отклонение - направо към същостта - с Милен врътнахме точно 23 обиколки на картинг пистата, с 9 коньовите картинги (няма оттърване от тея коне), които много приятно припаткват, като им отпуснеш газта преди завоя.

За протокола ще кажа, че най-доброто ми време беше 1:10:нещо си. Таргет времето вече е под 1:09 за да можем да караме тези от 15 bhp. It is never enough, you know. Ето този човек, го е казал най-добре:

And so you touch this limit, something happens and you suddenly can go a little bit further. With your mind power, your determination, your instinct, and the experience as well, you can fly very high.

Ayrton Senna 

А ето и как изглежда не на думи а на дела:


вторник, 16 април 2013 г.

No title

Така.
Спонтанно желание изпитах да блогна, след като прелистих фейса и постнах там снимка от тазвечершнатани разходка. Исках някакси да разкажа, как точно тогава, докато се разхождахме, решихме че е славна идея да си направим лютеница тази година, но някакси не ми се стори уместно да го пиша там. Тъй и не се научих да се споделям в този фейсбук.

Та тъй лютеница значи, домати, значи чушки, голяма тава, буркани, огън и мерак. А и някой дето да свърши работата. То само с мерак не ставало, викат. Основен фокус поставям на доматите, тъй като съседите имат много добър разсад за пипер (разбирай чушки), та смятам, пипер ще има, освен ако не се случи да има пиперен грип тази година и да е задължително да се изгори ритуално на 12 юни.

Последният ми пост е бил на 28-ми Април 2011, мисля, че се нанесохме в къщата на 24-ти Април, така, че ако бях някой дето много се трогва от годишнини и дати, вероятно щях да ахна и да се просълзя, но уви. Тъй или иначе две години минаха, спокойно няма да правя ретроспекция. Или пък равносметка. Яяяяк! Така казва Мия, като нещо не и харесва. Питаш я, искаш ли краставичка? - Яяяяк! (Така казва и Тигъра, който е бабаит, когато се опита да яде мед). А "бабаит" е къде по-готина дума от да кажем, "пич", нали?

Сега се сетих и за Кърт Вонегът, препрочитам едни негови разкази вечер преди да си легна, защото другата ми опция е "Unifying object model development and analysis" в три тома.

Да не се отплесвам, петък ще се ходи до Севлиево (пазарен ден, за непосветените) за разсад за домати или думатиту (поздрав за всички от моя роден град). Като казах роден град, се сетих за Ники, който напоследък избухва със снимки в неговата FB страничка - чек ит аут: http://www.facebook.com/pages/Photonick/102580849936936?fref=ts
*малко трагична снимка си е сложил, но така са те младите хора на изкуството.
Нощната снимка на мусала не кърти ми незнам какво прави. Много хубава снимка, всъщност.

Адски ми е приятно, но ще трябва да ходя да цепя камъни за огнището. Захладня, а Ани става много раздразнителна, като е под 21.7 градуса по целзий и то при влажност не-по малка от 55%.
Така е то, като е чувствителен човек.

Джа блесс, както казват у наше село.