Вонегът

Тъкмо да спра скайпа и гледам Ники е онлайн. Часа е почти полунощ и се разбъбрихме за старите времена когато направихме Аспектрум и бачкахме главно по нощите. За едни италианци. Как да е.

Това, че имаш талант, не означава, че трябва да правиш нещо с него.
Кърт ВОНЕГЪТ, Времетръс

Почти три месеца по - късно

Изтривайки непотребни .txt файлове от десктопа на лаптопа попаднах на пълния списък с имената които бяхме селектирали за Мария или Мичето, както галено и каза един роднина. Публикувам ги без никава редакторска намеса.

Борил
Белослава
Изабела
Мария
Младен
Моника
Mirabella
Adriana
Sofia
Raina
Вагинян
Диван (на дядо Диан и дядо Иван)
Жмунц
Кирил
Маритна

07.11.2009

Когато съпругата на Джордж Карлин починала, Карлин - известният устат комик - написал невероятно изразителна статия - толкова уместна и днес. Ето и част от нея:

Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко.

Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.

Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.

Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща. но не и по-добри неща.

Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем по­вече, но научаваме по-малко. Планираме по­вече, но постигаме по-малко.

Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко.

Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, големите мъже и дребните души, лесните печалби и трудните връзки.

Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи, по-красиви къщи и разбити домове. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, връзките за една нощ и наднорменото тегло и на хапчетата, които правят всичко - възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни.

Време, в което има много на витрината, но малко в склада.

...

Ай' м бек

*не съм сигурен че го написах правилно.
Все тая. Пиша за да се похваля че си купих зимни гуми. Голяма работа ще кажете. Да, голяма е, щото за първи път си купувам четири чисто нови супер яки гуми Vredestein Snowtrack 3. Взех ги от Хеед - 91 и даже платих с карта. Модерна работа.
Ако някой се интересува от размера (а за гумите той има голямо значение) - 195х60х15.

Вижте и снимките, които направих отдавна, но така и не ми остана време да споделя.
Участват:
- единственото ауди което харесвам - новото RS4,
- BMW 5-та серия с небезизвестната задница, за която много хора твърдят че прилича на патешко дупе
- червен Фиат 500, който е най готината малка градска кола.
- още един фиат (баси кво става тука бе?) - изродската Мултипла, която растърси света с грозотата си, но аз я харесвам страшно много! Чудата кола, за голямо семейство. Има 6 отделни седалки разположени в два реда. Много яко. Отвътре е също толкова шантава, колкото и отвън.

Турих нови снимки и на Мария
Пийс енд льов фор еврибади!

Нови неща

Отдавна не съм писал. последния пост е бил на 2 август. тва е нищо в сравнение с последния пост на младежа, който е бил на 20 Окт миналата година.
Така че направо съм си добре.
Много неща се случиха през това време, най важното е, че Мария изкочи от корема на Ани на 16-ти август и в момента я дундуркаме бясно, защото има колики.
Когато човек има дете, трябва да е креативен. Припомням си детски смешки, песни и приказки които обаче нямам търпение да разказвам както са си затова говоря каквото ми дойде на ум. Почти не спим, и вече 4 часа непрекъснат сън ми изглежда нещо наистина супер яко.
Да е жива и здрава дет се вика. Повечето хора казват че прилича на мен. Не знам дали това е добре. Притеснявам се защото имам криви крака. Но пък са слаби. Нищо не е съвършено, въздъхна лисицата. *малкият принц.
Другото ново нещо е фотоапарата който пристигна отвъд голямата вода, и който момчил разкритикува. Аз слава богу не разбирам толква много че да се разочаровам. За мен има всичко нужно за един мега як фотоапарат - голям обектив и много копчета. Супер. Ето и първите снимки. Нямаше нищо кой знае какво за снимане навън, затова снимах магарешки бодили и този тъжен Вартбург комби, който ме върна в детството. (баща ми също караше бял вартбург. Вартбурга е много шумна кола, която бръмчи ето така: дррррън, дрън, дрън, дрън, дрън, дрън, дрън, дрън)

Пичеловка

Нещо не мога да напиша текст смислен. Първо колата я снимах за да покажа на Милен, че може да навре джанти 18' във BMW E46. После обаче се сетих че купето си е предпоставка непълнолетни момичета да изпадат в захлас за кратко време :) - значи перфектната кола за лятната отпуска.
Успех :)

27.07.2009

Реших да си продам колата на части. За някои от вас това не е новина.
Следващата стъпка беше да я бракувам в КАТ. Отидох в КАТ, след като платих пътния данък за 4 години (слава богу само 65лв). Много е ефтино да имаш стара кола. Колкото по стара и с малко конски сили толкова по малко данък. Абсурдно. На хондата данъка е 175 лева. На година. Невероятно но факт. На Милен купето му струва още по скъпо, но той все още не знае колко а и каза, че не му пука. :)

В КАТ обаче ми поискаха бележката за платения данък - значи все още нямат обединена система за да видят платил ли съм си данъка на колата или не. Мина всичко бързо и безпроблемно, метнах се на колата да си ходя и изведнъж ми светна - щом в КАТ не знаят дали съм си платил данъка, в данъчното няма да знаят че съм си бракувал колата и ще продължат да ми искат данък. Газ до данъчното. Обедна почивка. 20 минути чакане. 5 минути от работното време минава, вратата все още е заключена. 10 минути. Изнервям се.
Излиза главната нещо си и ме поглежда. По зъбите и има следи от зелеви сърми.
(Тя) Ти за какво си?
(Аз): Ами за да спрете да ми начислявате данък на колата която бракувах току-що.
(Тя): Трябва ми договора за покупко продажба.
(Аз): Не не ви трябва договор защото колата практически не съществува като движещо превозно средство. В момента е само купчина желязо мога да ида да я дам за скраб във всеки един момент. Ето ви талона на колата.
(Тя): (Сумтене) Добре, трявба да направим копие от талона.
Подавам и го.
(Тя): (вика) - не, вие трвябва да направите копие на талона.
(Аз): Къде ви е ксерокса?
(Тя): Нямаме.
Мълчание...
Три преки по надолу намерих.
Връщам се и влизам във стаята.
7 души и маса два метра дълга (поне). Изобилие от сиренца, и манджички. Явно обяда ще е дълъг. Понеже устата и беше пълна ми посочи с ръка в дясно. Отместих поглед и видях едно единствено незабележимо гише и зад него едно незабележимо момиче.
Единствения любезен човек в тази стая.
Конфузно накрая ми подаде листче, сякаш изрязано от вестникарска хартия (имаха многотакива, предварително подготвени), с думите:
- Тя нашата система понеже е стара, може догодина да ви излезе пак данък на колата... Ама вие си пазете това листче и елате с него ако се случи.
Този 'документ', можех да си го напиша и у нас. Няма подпис, печат. Написан е на обикновенна хартия с обикновенн химикал.
Прибрах го прилежно.