За първи път живея някъде, където няма точен адрес. Питам съседа, коя улица е тая? Той вдига рамене и се усмихва. Първата, вика. А твойта къща има ли адрес? Ами вика първата улица, първата къща, това ми е адреса.
Аз съм на същата улица но в края. Той вика, ако ще получаваш писмо, пишеш "Село Гергини". Той пощальона ще те намери.
Вчера едни много свежи млади хора, които живеят оттатък езерото или язовира, както му викат местните (който бил много прочут с това, че преди две години имало в него пирани) минали покрай къщата докато ни нямало и ни оставили бележка. Написана с молив. Колко странно ми се видя това! После чак се сетих че им нямаме телефоните. То и обхват много-много няма. Глобул пасти да ядат.
Виж интернета е идялен за мястото в което се намирам (горе долу приличен даунлоуд и почти никакъв ъплоуд). 3xNet или 3NetX не запомних фирмата, но казват, че нета спирал само като спирал тока :) Който пък не бил спирал вече често, щото ЕОН били оправили едиси каквоси.
А и калинките. Цялата къща беше пълна с калинки. Бяха се напъхали къде ли не и като почне да напича и изпълзяваха отвсякъде. Мария, която много обича онази песничка "Две калинки с пъстри пелеринки" като ги види протяга пръстче и те правят "пук".
За сега толкоз, очаквайте продължение.
