За 1 час на тъмно.
1 час в който мога да поседя във стаята на запалена свещ. Мога дори да спра телевизора. И лаптопа. И лампата от хималайска сол която си купих вчера.
На сайта на кампанията говорят за събитието като за "една от най-сериозните световни инициативи за борба с климатичните промени". За мен фокуса не е там. Или поне не пряко. По-ми е важно да имам един час в който просто да си поседя, и да помисля за всичко което се случва. Време в което може или да помълча или да си поговоря с близък човек, без да гледам междувременно в телевизора.
Утре (27.03.2010) в 20:30. Едва ли загасянето на електрически крушки ще помогне срещу глобалното затопляне. Във време на толкова джаджи и бясна реклама, живота такъв, какъвто го живеем има все повече нужда от ресурси.
Earth hour за мен обаче може да стане просто един час в който си спомням за себе си и за другите. За важното и маловажното.
А може и да е всеки ден.
Wie gehts?
Преди 9 години
Няма коментари:
Публикуване на коментар