No title

Така.
Спонтанно желание изпитах да блогна, след като прелистих фейса и постнах там снимка от тазвечершнатани разходка. Исках някакси да разкажа, как точно тогава, докато се разхождахме, решихме че е славна идея да си направим лютеница тази година, но някакси не ми се стори уместно да го пиша там. Тъй и не се научих да се споделям в този фейсбук.

Та тъй лютеница значи, домати, значи чушки, голяма тава, буркани, огън и мерак. А и някой дето да свърши работата. То само с мерак не ставало, викат. Основен фокус поставям на доматите, тъй като съседите имат много добър разсад за пипер (разбирай чушки), та смятам, пипер ще има, освен ако не се случи да има пиперен грип тази година и да е задължително да се изгори ритуално на 12 юни.

Последният ми пост е бил на 28-ми Април 2011, мисля, че се нанесохме в къщата на 24-ти Април, така, че ако бях някой дето много се трогва от годишнини и дати, вероятно щях да ахна и да се просълзя, но уви. Тъй или иначе две години минаха, спокойно няма да правя ретроспекция. Или пък равносметка. Яяяяк! Така казва Мия, като нещо не и харесва. Питаш я, искаш ли краставичка? - Яяяяк! (Така казва и Тигъра, който е бабаит, когато се опита да яде мед). А "бабаит" е къде по-готина дума от да кажем, "пич", нали?

Сега се сетих и за Кърт Вонегът, препрочитам едни негови разкази вечер преди да си легна, защото другата ми опция е "Unifying object model development and analysis" в три тома.

Да не се отплесвам, петък ще се ходи до Севлиево (пазарен ден, за непосветените) за разсад за домати или думатиту (поздрав за всички от моя роден град). Като казах роден град, се сетих за Ники, който напоследък избухва със снимки в неговата FB страничка - чек ит аут: http://www.facebook.com/pages/Photonick/102580849936936?fref=ts
*малко трагична снимка си е сложил, но така са те младите хора на изкуството.
Нощната снимка на мусала не кърти ми незнам какво прави. Много хубава снимка, всъщност.

Адски ми е приятно, но ще трябва да ходя да цепя камъни за огнището. Захладня, а Ани става много раздразнителна, като е под 21.7 градуса по целзий и то при влажност не-по малка от 55%.
Така е то, като е чувствителен човек.

Джа блесс, както казват у наше село.