Трафик

Само няколко минути, прекарани в автобус 305 са достатъчни човек да се убеди, че най-спешното нещо, което му е небхоходимо е личен автомобил. И не само, защото е мръсно, студено и не можеш да видиш навън дали си в Надежда или в Бусманци.

Шофьорът нямаше и да забележи, ако задната част на автобуса се откачи на 4-ти километър и остане там, на кръговото. На "Плиска" едната врата не се затвори, но той не забеляза, вятъра и без това духаше много силно от двата незатворени прозореца, а двигателя ръмжеше като трактор на дълбока оран.

Каскета на един дядо литна и едва не падна на пътя през дупката под моята седалка. Контрольора, предрешен като продавач на семки се опита да ми каже нещо, но не го чух, защото бях по посока на вятъра и думите му бяха отвяти към задната част на автобуса, която учудващо, все още беше на мястото си.

Билета ми не беше в джоба. Взех да го търся припряно и го видях паднал до същата тази дупка, под моята седалка. Явно съм късметлия, след като успях да го взема преди да бъде засмукан от зоната на понижено атмосферно налягане. Адреналинът и кръвното налагане на пътниците бяха със завишени показатели, докато автобуса ускоряваше по "Цариградско шосе".

Бях готов за още приключения, но изнеиделица дойде спирката на румънското посолство и трябваше да слизам.