Провокиран от поста на Сас, докато разхождах Тимба, почнах да си мисля разни неща...
Сякаш вече попаднах в капана на това да си мисля това "какво ще направя, когато...". Прекарвайки последните 6 месеца между лаптопа на масата в кухнята и топката за приспиване на Мария в хола, започвам да въртя в главата си въображаеми разговори и случки за това къде съм отишъл и какво съм направил.
Виртуалната ми реалност ми позволява да направя нещата за които не остава време и то да ги направя по начин по който ми харесва, или пък ако не ми хареса да ги променя много бързо, ако не ми хареса как съм казал нещо да върна лентата назад и да го кажа по-иначе.
Като за край, ето песента, която успявам да излушам без да си мисля за каквото и да било:
Няма коментари:
Публикуване на коментар