Трафик

Само няколко минути, прекарани в автобус 305 са достатъчни човек да се убеди, че най-спешното нещо, което му е небхоходимо е личен автомобил. И не само, защото е мръсно, студено и не можеш да видиш навън дали си в Надежда или в Бусманци.

Шофьорът нямаше и да забележи, ако задната част на автобуса се откачи на 4-ти километър и остане там, на кръговото. На "Плиска" едната врата не се затвори, но той не забеляза, вятъра и без това духаше много силно от двата незатворени прозореца, а двигателя ръмжеше като трактор на дълбока оран.

Каскета на един дядо литна и едва не падна на пътя през дупката под моята седалка. Контрольора, предрешен като продавач на семки се опита да ми каже нещо, но не го чух, защото бях по посока на вятъра и думите му бяха отвяти към задната част на автобуса, която учудващо, все още беше на мястото си.

Билета ми не беше в джоба. Взех да го търся припряно и го видях паднал до същата тази дупка, под моята седалка. Явно съм късметлия, след като успях да го взема преди да бъде засмукан от зоната на понижено атмосферно налягане. Адреналинът и кръвното налагане на пътниците бяха със завишени показатели, докато автобуса ускоряваше по "Цариградско шосе".

Бях готов за още приключения, но изнеиделица дойде спирката на румънското посолство и трябваше да слизам.

Без заглавие 2

"2", защото вече имам един такъв подобен пост.
А е без заглавие, защото не знам, какво заглавие да му сложа.

Една калинка пролази по клавиатурата. Днес беше слънчево и топло и се размърдаха...беше си истиски априлски ден днес. Излязох да реализирам "Фаза 2" от проекта за къщата на Мия, но нещо ни ми вървеше и се прибрах да дремна :)

Разместихме здраво стаята на Мария, защото вече "ще спя сама". С двете котки, балдахина и специалната лампа, която гони сенки. Специалната лампа - кръгла лапма със светодиоди която е сложена отгоре на балдахина, за да осветява така, че да няма сенки в стаята.

Ей така се получи

котките

и Мия, супер радостна

Искам още неща да кажа, но някак не се формират в изречения думите, надпреварват се да се изсипят и много пиша и трия.  Ще стана да пия един чай. 

Mia's bike

След като продавача обърка името ми и адреса, а gabco известно време не отговаряха на попълнената ми заявка за очаквана пратка, колелото най-сетне дойде по спиди днес, описано в товарителницата като "авточасти" :)

Започвам от най-важото:
 - синьо
 - алуминиева рамка
 - гуми, кото се напомпват
 - регулиращи кормило и седалка (в повечето разумни посоки)

Нескрит любител на пазара на вещи втора ръка от UK,  като реших да купувам balance bike, дори не си направих труда да ходя по магазините, тъй като знаех, че няма никакъв смисъл (особено в Габрово). А и бях съвсем наясно, че не искам дървено, нито пластмасово колело.

Колелото е доста употребявано, и след като го смазах и му регулирах спирачката, видях, че кормилото е много надрано, и взех че го изшкурих (първо с 80 после с 250), пръснах го с кит, шлайф с водна шкурка и после с черен спрей. Ръцете ми още лепнат. Навил съм си часовника :) за 6:30, за да успея да го сглобя преди да тръгна за офиса и да го оставя пред вратата на Мия. Жалко, че няма да мога да я видя, като го намери.

Разходка до центъра на България

Географският център на България се намира горе-долу на 23 км. югоизточно от вкъщи. Как според вас е удачно да се представи един център? Сега ще ви кажа: с кол. Предполагам, са решили, че няма нужда от нещо помпозно след, като в книгата "Мечо пух" северният полюс също беше най-обикновен  кол.

И тъй, от там през тревите на поляната, известна като месността "Узана", до едноименната хижа и от там към връх Исполин. Епично звучи, ще кажете. Отнема час умерен ход комбиниран със  сладки приказки и паузи за снимки.

Самият връх е трудно да бъде разпознат, понеже наоколо няма нищо, на което заслужено би могло да се даде името "Исполин". Тъй или иначе на върха има метален кръст, вижда се връх "Шипка" (по старо му "Столетов"), Бузлуджа, двадесет и няколко ветрогенератора, връх Голям Кадемлия и язовир Копринка.

Прекъсваме вечерната програма с извънредно съобщение, че в Русе има изненадващо количество комари.

Както е видно от снимката попаднахме на вече смятаният за изчезнал вид "Необикновен Явор" сниман до брат му "Обикновен Явор" и двамата току-що разлистени.

Да сънуваш Боб Марли

Всичко започна с това, че Петя ми даде настъпания си Киндъл, който майка и не ползва, a веднъж като имаш Киндъл, няма начин да не започнеш да четеш. При всяка възможност. Веднага.

Снощи, преди да заспя стигнах на 33% на книгата "Сирените от Титан" на Вонегът. Много хубава книга. На нея именно отдавам факта, че след това сънувах как с Боб Марли сме съученици и ритаме топка на плажа и си правим колиба от дървесни кори.

А той пя през цялото време, докато пали огъня, аз пък се усмихвах.

Открихме сезона!

Не сме ходили за лов диви прасета.
Изчакахме търпеливо цялата върволица коли в посока Перник, през хълмовете към Брезник, но истинската ни цел беше село Конска. Странно име има това село, "конска" какво? На този въпрос имам само два отговора: или е муха или фъшкия. Толкова ми е фантазията явно. Така става то, като човек се премести да живее на село.

След краткото лирично отклонение - направо към същостта - с Милен врътнахме точно 23 обиколки на картинг пистата, с 9 коньовите картинги (няма оттърване от тея коне), които много приятно припаткват, като им отпуснеш газта преди завоя.

За протокола ще кажа, че най-доброто ми време беше 1:10:нещо си. Таргет времето вече е под 1:09 за да можем да караме тези от 15 bhp. It is never enough, you know. Ето този човек, го е казал най-добре:

And so you touch this limit, something happens and you suddenly can go a little bit further. With your mind power, your determination, your instinct, and the experience as well, you can fly very high.

Ayrton Senna 

А ето и как изглежда не на думи а на дела:

No title

Така.
Спонтанно желание изпитах да блогна, след като прелистих фейса и постнах там снимка от тазвечершнатани разходка. Исках някакси да разкажа, как точно тогава, докато се разхождахме, решихме че е славна идея да си направим лютеница тази година, но някакси не ми се стори уместно да го пиша там. Тъй и не се научих да се споделям в този фейсбук.

Та тъй лютеница значи, домати, значи чушки, голяма тава, буркани, огън и мерак. А и някой дето да свърши работата. То само с мерак не ставало, викат. Основен фокус поставям на доматите, тъй като съседите имат много добър разсад за пипер (разбирай чушки), та смятам, пипер ще има, освен ако не се случи да има пиперен грип тази година и да е задължително да се изгори ритуално на 12 юни.

Последният ми пост е бил на 28-ми Април 2011, мисля, че се нанесохме в къщата на 24-ти Април, така, че ако бях някой дето много се трогва от годишнини и дати, вероятно щях да ахна и да се просълзя, но уви. Тъй или иначе две години минаха, спокойно няма да правя ретроспекция. Или пък равносметка. Яяяяк! Така казва Мия, като нещо не и харесва. Питаш я, искаш ли краставичка? - Яяяяк! (Така казва и Тигъра, който е бабаит, когато се опита да яде мед). А "бабаит" е къде по-готина дума от да кажем, "пич", нали?

Сега се сетих и за Кърт Вонегът, препрочитам едни негови разкази вечер преди да си легна, защото другата ми опция е "Unifying object model development and analysis" в три тома.

Да не се отплесвам, петък ще се ходи до Севлиево (пазарен ден, за непосветените) за разсад за домати или думатиту (поздрав за всички от моя роден град). Като казах роден град, се сетих за Ники, който напоследък избухва със снимки в неговата FB страничка - чек ит аут: http://www.facebook.com/pages/Photonick/102580849936936?fref=ts
*малко трагична снимка си е сложил, но така са те младите хора на изкуството.
Нощната снимка на мусала не кърти ми незнам какво прави. Много хубава снимка, всъщност.

Адски ми е приятно, но ще трябва да ходя да цепя камъни за огнището. Захладня, а Ани става много раздразнителна, като е под 21.7 градуса по целзий и то при влажност не-по малка от 55%.
Така е то, като е чувствителен човек.

Джа блесс, както казват у наше село.